Волски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Волски език
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Спорови растения (Pteridophyta)
клас:Папратовидни (Polypodiopsida)
разред:Многоножкоцветни (Polypodiales)
семейство:Изтравничеви (Aspleniaceae)
род:Asplenium
вид:Волски език (A. scolopendrium)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Волски език в Общомедия
[ редактиране ]

Волският език (Asplenium scolopendrium) (известен още като Phyllitis scolopendrium (L.) и Scolopendrium vulgare Sm. в по-старите класификации) е тревисто многогодишно растение. Един от най-разпространените видове от отдел Папратовидни в България. Има късо коренище, от което излизат сравнително едри листа 10-60 cm. дълги, кожести, голи, с широко до линейно ланцетна петура, широка 5-7 cm. Дръжката е къса, спорите са наредени от двете страни на средната жилка, косо спрямо нея и успоредни помежду си, дълги 8-18 mm.[1]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Волският език расте по влажни, сенчести, скалисти места, главно в широколистни гори, най-често в дъбовия пояс до 1400 m н.в. Спороноси юли-август

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Използва се цялата надземна част, която се събира през лятото.

В народната медицина се употребява като леко затягащо средство, действа благотворно на черния дроб и жлъчния мехур, далака и пикочните органи. Използва се още като сигурно средство против кашлица и белодробни заболявания.

Чаят от волски език се пие три пъти дневно преди или по време на храна. 10 g волски език се вари в 1 l вода за 10 – 15 минути.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Попилиев, Славчо, Паламарев, Емануил. Атлас по ботаника. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1989. с. 11 – 12.