Бял синап, действие и приложение на билката
SINAPIS ALBA L. (BRASSICA ALBA BOISS.)
(сем. Cruciferae — Кръстоцветни)
|
|
Народни наименования в други страни на бял синап
Aнглийски - white mustard, Руски - горчица белая, Немски - Weiser Senf, Френски - moutarde blanche.
Употреба и действие на белия синап
Белият синап е бил известен като културна билка още от стари времена в средиземноморските страни — Италия и Гърция.
Семената се употребяват в народната медицина — счукани във вид на брашно, по 2 чаена лъжичка с малко мед като лаксативно средство, което се дължи на съдържащите се в семената слузни вещества. Смлени на брашно 2 — 3 г и смесени с малко мед семена от белия синап се употребяват и при бронхит, кашлица и др.
Тлъстото масло, което се получава от семената, има златножълт цвят, сравнително високо йодно число и по вкусови качества не отстъпва на слънчогледовото. To се използва във фармацевтичната промишленост.
Характерни особености на бял синап
Белият синап е едногодишна тревиста билка. Коренът е вретеновиден, проникващ надълбоко в почвата. Стъблото е изправено, до 1 м високо, разклонено, облистено, покрито с остри, твърди, власинки. По-рядко то е голо, зелено до синьозелено. Листата са лировидно пересто изрязани, с по-едър краен дял, с до 5 см дълги дръжки — намаляващи постепенно по дължина нагоре по стъблото. Листата нагоре по стъблото също постепенно намаляват размерите си. Цветовете са събрани по върховете на стъблото и разклоненията му в гроздовидни съцветия, разположени на 5 — 8 см дълги дръжки. Чашелистчетата са 4, дълги до 6 см, жълтозелени, голи, разширени. Външните чашелистчета са удължени, със закръглени върхове, а вътрешните са продълговато-овални, със заострени върхове. Венчелистчетата са лимоненожълти. Външните тичинки са подребни от вътрешните. Плодовете (шушулките) са 2 — 4 см дълги, 3 — 4 мм широки, четинести, с почти цилиндрична форма, с 2 — 6 прищипвания между семената, покрити на гъсто с твърди, разперени власинки, рядко голи, със силно сплеснато и изострено носче. Капачетата на шушулката завършват с мечовиден нос, дълъг 1 — 2 см. Всяка шушулка съдържа 3 — 6 кръгли, бледожълти или светлокафяви гладки семена. Цъфти през юни — юли. Вегетационният период на билката е до около 100 дни.
Разпространение на бял синап
Билката произхожда от Средиземноморието, Италия, Гърция и от Русия (Крим). Разпространено е като плевел в голяма част на Европа, Югозападна Азия, Северна Африка, Индия, Китай и Северна Америка. Отглежда се най-много в Русия, а също в Швеция, Дания, Холандия и Северна Америка. У нас е разпространено като плевел из посевите, равнините и предпланините или като бурен в североизточните райони на страната и в Тракийската низина. Отглежда се в ограничени размери в североизточните райони на страната и в Дунавската равнина.
Отглеждане на бял синап
Билката е светлолюбива. Вирее добре на песъчливоглинести почви с достатъчно влага, но не понася кисела почвена реакдия. Поради това е необходимо варуването на почвата с 300—400 кг/дка вар и особено когато то е извършено при предшественика, се получават много добри резултати.
Употребяема част на бял синап
Семената (Semen Sinapis albae, Semen Eiricae albae).
Време за бране на бял синап
Брането се провежда, когато шушулките на билката пожълтеят и започнат да засъхват, зърната в тях добият нормалния за този вид цвят, във фаза, когато и листата започнат да съхнат и отпадат. В нашата страна това става обикновено към средата на юни. Билките се ожънват, без да се навързват на снопи, и се оставят разстлани за 2 — 3 дни, за да се доизсушат. След това се овършават на харман или на вършачка. Добивите са средно към 90 кг семе от 1 дка.
Съхранение на бял синап
В сухи и хладни помещения. Да се пази много от влага.
Съдържание на бял синап
От 0,2 до 1% етерично масло, около 2,5% синалбин (съдържащ сяра глюкоалкалоид), ензима мирозин, който подобно на синигрина от черния синап при хидролиза се разпада на глюкоза и синалбин — синапено масло, което химически представлява параоксибензилизотиоцианат. То, както и етеричното масло от черния синап, е париво, лютиво, но без миризма, понеже не е летливо.
Билката съдържа още до 30% неизсъхливо тлъсто масло, до 25% белтъчини и слузни вещества, до 10% минерални вещества, фермента мирозиназа и др.
От билката са изолирани и 3 флавоноидни глюкозида(А, В и С), които се съдържат най-много в листата и цветовете, както и някои индолови деривати. Установено е, че синалбинът се намира в зародиша на семето.
В проценти на абсолютно сухо вещество белият синап има следния химичен състав: суров протеин — 24, сурови мазнини — 3,5, безазотни екстрактивни вещества — 35,5, минерални вещества — 13,9К калций — 3,1, фосфор — 0,6.
Тлъстото неизсъхливо масло от белия синап (Oleum Sinapis pingue) е тъмножълта течност с приятна миризма и характерен своеобразен вкус. В състава на тлъстото масло влизат до 52% ерукова, до 28% олеинова, до 24% линолева, до 2% палмитинова и до 1% линолева и арахинова киселина. Билката съдържа още глицеридите на ерука киселини, стеарин, арахиново и линолево масло.
Противопоказания на бял синап
Да се внимава да не се предозира. Продължителния прием на билки и билкови препарати трябва да бъде обсъждан с лекуващия лекар.
Продукти от бял синап
като cлaбитeлно средство се изпозлват цeли ceмeнa oт бял cинaп;
пacтaтa направена oт бял cинaп ce изпoлзa като пoдпpaвĸa;
в салатите се изпозлват лиcтa oт бял cинaп
бpaшнoто oт cинaп се изпoлзвa c тepaпeвтичнa цeл за oблeĸчaвaне на бoлĸи, пpи бpoнxити; цeфaлaлгии, пнeвмoнии, peвмaтични зaбoлявaния, ишиac, мигpeни и лyмбaгo;
Loading...