Разпростряно плюскавиче

Silene vulgaris (Moench) Garcke subsp. prostrata (Gaudin) Schinz & Thell.

Silene alpina auct. bulg.

Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)]. ЗБР.

Морфология и биология. Туфесто многогодишно тревисто растение. Стъблата високи до 30 cm, обикновено неразклонени. Листа срещуположни, обратнояйцевидноланцетни или широко-ланцетни, дълги 1,5–3,5 cm, широки 0,5–1 cm, голи, с восъчен налеп. Съцветието връхно, редуциран дихазий с 1–3(5) цвята. Чашката 5-делна, дълга 9–10 mm, гола, тръбеста, с 20 анастомозиращи жилки. Венчелистчетата бели, двуделни, дълги 1–1,5 cm. Плодът почти кълбовидна кутийка с обърнати назад зъбци. Цв. VI–X, пл. VII–X. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Обитава подвижни варовити скални сипеи. Популациите са малочислени и с висока степен на фрагментация.

Разпространение в България. Предбалкан (Зап. – Врачански Балкан), Родопи (Ср. – с. Мостово); до около 900 m н. в.

Общо разпространение. Южна и Централна Европа (Пиренеи, Алпи, Апенини, Карпати), о. Корсика, Балкански полуостров.

Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, специфичната екология и биология, сукцесионните процеси, които водят до загуба на местообитанията на вида.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата се намират на територията на природен парк „Врачански Балкан“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на местообитанията и находищата на вида. Осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите.

Литература: Велчев, 1961; Йорданов, Панов, 1966; Петрова, 1984; Tashev, 2006.

Автори Борис Асьов, Цветомир М. Денчев


Алпийско плюскавиче (карта на разпространението)

Алпийско плюскавиче (илюстрация)