Ресничеста песъчарка

Arenaria ciliata L.

Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови

Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ac(ii,iii); C2a(ii)]. ЗБР. Глациален реликт.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи до 7 cm, грапави. Листата широкоелиптични, обратноланцетни или лопатовидни, с изпъкнала отдолу средна жилка, ресничести в долната си част. Цветовете в полусенниковидни съцветия. Плодът кутийка. Цв. VI–VII, пл. VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.

Местообитание и популации. Расте по ерозирани участъци на варовикова скална основа в субалпийския пояс. Популациите са с малка численост. Участва в състава на отворени съобщества наCarex curvula, Salix retusa и др.

Разпространение в България. Рила (Мраморецки циркус); 2400 m н. в.

Общо разпространение. Европа (България, Австрия, Чехия, Словакия, Финландия, Франция, Германия, Португалия, Швейцария, Испания, Италия, Югославия, Норвегия, Полша, Румъния, Русия).

Отрицателно действащи фактори. Туризъм, пожари над границата на гората.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията му се намира в национален парк „Рила“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на еколого-физиологичните изисквания на вида и мониторинг на състоянието на популацията.

Литература: Chater & Hallidey, 1964; Roussakova, 1995.

Автор Димитър Димитров


Ресничеста песъчарка (карта на разпространението)

Ресничеста песъчарка (илюстрация)