Стоянова мишовка
Minuartia stojanovii (Kitan.) Kozuharov & Kuzmanov
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ac(ii,iii)]. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно гъстотуфесто тревисто растение. Стъблата многобройни, 3–8 cm дълги, разпръснато до гъсто влакнести. Листата 2–8 mm дълги, линейно-ланцетни до линейно нишковидни, сраснали в основата, с 3 жилки. Прицветниците тясно ланцетни, по-къси от цветните дръжки. Цветовете единични по върховете на стъблата, или в 5–8 цветни съцветия. Чашелистчетата 3,5–6 mm дълги, линейно-ланцетни, голи, бели, на гърба със зелена ивица и 1 ясна жилка. Венчелистчетата обратно-яйцевидни, по-къси от чашелистчетата, рядко равни на нея, бели. Плодът яйцевидно конична кутийка, по-къса от чашката. Семената кафяви, по повърхността ситнозърнести. Цв. VІІ–VІІІ, пл. VІІІ–ІХ. Насекомоопрашващо се. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. В скални пукнатини. Популациите са с ограничени размери, с единични индивиди, на туфи и отделни групи на ограничена площ.
Разпространение в България. Пирин (Ю. – вр. Ореляк); 2000 m н. в.
Общо разпространение. България и Гърция (Боздаг).
Отрицателно действащи фактори. Нарушаване на хабитата, разрушаване на скалите, ограничените и малобройни, изолирани популации. Трудно и слабо възпроизводство.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището попада в национален парк „Пирин“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Депозиране на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово; проучване на промените в хабитата.
Литература: Кожухаров, Кузманов, 1966; Делипавлов, 1984; Kamari, 1997.
Автор Ана Петрова
