Звездолен

Asterolinon linum-stellatum (L.) Duby

Сем. Primulaceae – Игликови

Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,ii,iii,iv)].

Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение, с прав корен с нишковидни разклонения. Стъблата разклонени в основата, високи 2–10 cm, изправени, голи. Листата ланцетни, заострени на върха, приседнали, срещуположни, по ръба хрущялни, от двете страни голи. Цветовете пазвени, цветните дръжки голи, чашката до основата 5-разделна, чашковите дялове на върха източени в осил, венчето с много къса тръбица, дисковидно, венечните дялове 5, слабо изрязани, белезникави, при плода оставащи. Плодът разпуклива кутийка. Цв. IІІ–V, пл. ІV–VІ. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Обитава сухи тревисти припечни места и храсталаци. Формира малобройни, силно фрагментирани популации, изградени от дисперсно разпръснати на голямо разстояние един от друг индивиди, често пъти върху ерозирали терени.

Разпространение в България. Струмска долина (пл. Малкия Кожух, селата Марино поле, Припечене, Дамяница), Пирин (Ю. – с. Лялево, вр. Света Елена), Родопи (Зап. – с. Ново село, Изт. – Кърджалийско), до 1100 m н. в.

Общо разпространение. Югоизточна Европа, п-в Крим, Кавказ, Югозападна Азия, Северна Африка.

Отрицателно действащи фактори. Влошаване на качеството на хабитата поради засушаване, интензивна паша, разораване, замърсяване на почвите и водите от селскостопански дейности, масово развитие на рудерални и плевелно-пасищни видове.

Предприети мерки за защита. Част от находищата на вида попадат в границите на защитена местност „Рупите“, природна забележителност „Кожуха“ (Петричко) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово; включване на вида в списъка на защитените растения.

Литература: Пеев, 1982, 1984.

Автори Димитър Пеев, Соня Цонева


Звездолен (карта на разпространението)

Звездолен (илюстрация)