39G3

G. Гори

Гори от дървовидна хвойна (Juniperus excelsa)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G3.932 Peri-Rhodopide Grecian juniper woods; PAL. CLASS.: 42.A32 Peri-Rhodopide Grecian juniper woods; HD 92/43: 9560 *Endemic forests with Juniperus sp.; Бондев (1991): 117 Гори и храсталаци на дървовидна хвойна (тиса) (Junipereta exelsae), на места площите увеличени вторично.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Критично застрашено [CR – A1, 2 B1 B2 C3 D3 E3 F1 G2 H3 I].

Обща характеристика. Дървовидната хвойна (Juniperus excelsa) и нейните фитоценози се срещат само в районите с изразен средиземноморски климат – в Родопите – около Кричим (резерват „Изгорялото гюне”), Асеновград (много ограничено по р. Чепеларска) и по-масово единствено в долината на р. Струма (Кресненското дефиле). В находищата в Родопите съобществата с участието на този вид са малки и силно деградирали. В долината на Струма, асоциацията Achilleo clypeolatae-Juniperetum excelsae е разпространена в Кресненското дефиле, в най-ниските части на долините на реките Влахина, Ощавска и защитената местност „Моравска”. Групи или единични дървовидни хвойни на север достигат до Мечкулска река, между спирка Стара Кресна и Крупник. Най-представителните съобщества са в резерват „Тисата” и в буферната му зона. Те представляват „псевдомаквиси” – склерофилни вечнозелени и листопадни храсталаци и ниски дървета с много открити места и с богата тревна покривка. Съобществата с участие на дървовидна хвойна са разпространени основно при надморска височина между 100 и 300–400 m. По притоците на Струма те се изкачват малко по-нагоре, като се срещат само по южните склонове на долините им. По-светлата и сравнително широка долина на Влахинска река те достигат до с. Влахи, а по тясната и сравнително влажна долина на р. Ощавска, са разпространени на по-малка надморска височина. В Кресненската клисура фитоценозите на дървовидна хвойна заемат предимно източните и южни склонове върху вулканични, често метаморфозирали скали (гнайси, амфиболити). Наклонът е сравнително голям – средно 20–40°. Почвите са плитки (Leptosols) от подвида литосоли (Lithic). Те са силно ерозирали и на много места са се открили основните скали във вид на скални блокове с различна големина, а почвената покривка липсва. Juniperus excelsa е дърво с височина средно 5–6 m. На места диаметърът на стъблата на старите дървета достига около 1 m, но често те засъхват.

Проективното покритие на дървесния и храстовия етаж в разглежданите съобщества е около 30–50%. Участието на дървовидната хвойна най-често варира от 2 до 4–5 индивида на десет дървета. Други съдоминанти в дървесния и храстовия етаж са Carpinus orientalis, Fraxinus ornus и Quercus pubescens. По-малочислени, макар срещани в много ценози са Pistacia terebinthus, Pyrus amygdaliformis. В храстовия етаж доминират Paliurus spina-christi и Jniperus oxycedrus. Останалите видове значително отстъпват и се срещат на определени места. Това са Asparagus acutifolius, Coronilla emerus, Jasminum fruticans, Phillyrea latifolia, Rosa glutinosa. Сравнително нарядко само в най-ниските части се срещат и Colutea arborescens и Osyris alba. Тревният етаж е много добре развит и се отличава с много голямо разнообразие. Преобладават топлолюбиви ксерофити предимно с южен и източен произход, разпространени по сухи каменисти места. Характерно е и присъствието на някои видове с понтийско-степен произход от клас Festuco-Brometea и Festucetalia valesiacae. Taкива са Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllus, Teucrium polium, Astragalus onobrychys subsp. chlorocarpus, Eryngium campestre и по-рядко Cleistogenes serotina, Goniolimon tataricum, Koeleria nitidula, Sanguisorba minor, Stipa capillata и др. Типични средиземноморски и субсредиземноморски видове са: Alyssum bertolonii, Bromus squarrosus, Clypeola jonthlaspi, Cnicus benedictus, Crupina crupinastrum, Euphorbia barrelieri, E. myrsinites, Hypericum olympicum, Linaria simplex, Onosma echioides, Trifolium smyrnaeum, Thymus atticus, Ziziphora capitata. Балкански ендемити и субендемити, които участват в ценозите са: Achillea clypeolata, Crucianella graeca, Dianthus gracillis, Galium macedonicum, Trifolium pignathii, Colchicum bivonae, Potentilla regis-borisii.

Между фитоценозите на асоциация Achilleo clypeolatae-Juniperetum excelsae се наблюдават и различия. В някои участъци („Тисата” и най-много по Влахина река), където тези съобщества са най-малко засегнати от човешката дейност и участието на някои от основните дървесни и храстови видове все още е значително, по-често в тревния етаж се среща Aristella bromoides (= Stipa bromoides) и Phillyrea latifolia – в храстовия. Тези фитоценози формират типичната субасоциация. На повечето места обаче антропогенната деградация и ерозията са силно напреднали, във флористичната структура на съобществата се появяват много светлолюбиви и топлолюбиви тревни видове, включително и терофитии хазмофити (Crucianella graeca, Cynosurus echinatus, Galium macedonicum, Hypericum olympicum, Linaria simplex, Phleum graecum и Senecio vernalis). Тези съобщества представляват субасоциацията Phleoteosum graecum.

Видовият състав на ценозите на дървовидна хвойна в Родопите от районите на Кричим и Асеновград е много сходен, особено в дървесния и храстовия етаж (Asparagus acutifolius, Carpinus orientalis, Coronilla emerus, Fraxinus ornus, Jasminum fruticans, Juniperus excelsa, J. oxycedrus, Paliurus spina-cristi, Pistacia terebinthus, Syringa vulgaris). Много общи видове има и в тревния етаж – Achillea clypeolata, Aristella bromoides (= Stipa bromoides), Euphorbia myrsinites, Teucrium polium. В Родопите обаче липсват някои от типичните средиземноморски терофити, които са чести в Кресненското дефиле, но пък се срещат някои ендемити – Minuartia rhodopaea, Trachelium rumelianum.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Струмската долина – в Кресненското дефиле, Родопите – в долината на р. Въча, южно от гр. Кричим; много ограничено по р. Чепеларска, южно от Асеновград.

Консервационно значение. Горите на Juniperus excelsa са рядко местообитание в целия ареал на този вид и се развиват при много специфични условия – под влияние на средиземноморския климат и по стръмните склонове на дълбоки, скалисти клисури. В състава им участват много редки, застрашени и защитени растения: Anthemis auriculata, Cachrys alpina, Colchicum bivonae, Crassula tillaea, Delphinium balcanicum, Goniolimon tataricum, Minuartia diljanae, Ononis adenotricha, Ornithogalum oreoides, Sempervivum ciliosum, Trachelium rumelianum, Verbascum roripifolium, както и консервационно значими видове гъби – Antrodia juniperina, Arrhenia spathulata, Pyrofomes demidofii.

Отрицателно действащи фактори. Сечи, прекомерна паша на селскостопански животни, пожари, съществуващи пътища, пътеки и далекопроводи, хидроенергийно строителство (особено в района на „Изгорялото гюне”) и стопански постройки. Особено опасни са плановете за изграждане на магистрала „Струма” през резервата „Тисата”, което ще доведе до мащабно унищожение на ценози на хвойната. Наблюдава се загиване на старите дървета дървовидна хвойна поради различни причини – общо засушаване на климата, паразити (молеца Gelechia senticetella и др.), замърсяване, лесоустройствени дейности и др. На места се променя видовият състав на съобществата поради навлизане на чужди видове и рудерали.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Дървовидната хвойна е защитен вид, включен в Приложение № 3 на същия закон. Най-представителните ѝ съобщества попадат в съществуващи защитени територии – резерватите „Тисата” и „Изгорялото гюне”, и в защитена местност „Моравска”. Те са включени и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Правят се опити за спиране на засъхването на хвойната чрез борба с паразитите и вредителите.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Картиране и мониторинг на всички ценози на дървовидна хвойна, дейности за възстановяване на увредените находища.

Литература. Велчев и др. 1984; Станев 1974; Трифонов 2000; Tzonev & Dimitrov 2005.

Автори. Росен Цонев, Димитър Димитров


Гори от дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) (карта на разпространението)