Малина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Малина.

Малина
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
род:Къпина (Rubus)
вид:Малина (R. idaeus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Малина в Общомедия
[ редактиране ]

Малината (Rubus idaeus) е диво или културно многогодишно храстовидно растение от разред розоцветни, достигащо на височина най-много до 2 метра. Плодът му се нарича със същото име.

Съществуват около 320 вида.

Коренът на малината не отива на голяма дълбочина и всъщност представлява коренище, от което израстват много стъбла, наречени издънки.

Диви малини в България

Стъблото на малината е право и покрито с тъмночервени шипове. Листата са последователни, нечифтоперести. По стъблото има много пъпки, от които разцъфтяват дребни бели цветчета, събрани в гроздовидни съцветия. Редът на цъфтене е следният: първоначално цъфват цветчетата на върха, а след тях и останалите, в последователност от горе надолу. Цъфтежът на малината продължава един месец. Нейните бели цветове се предпочитат от пчелите пред всички овощни растения. Макар и да са дребни, те дават изобилен нектар – добро медоносно растение. Когато и последните цветчета са прецъфтели, на върха на стъблото вече зреят продълговато закръглените червени плодчета.

Плодът на малината е много сложен – образуван е от многобройни малки костилчести плодчета, долепили се едно до друго, сочни и ароматни. Във всяко плодче има малка крехка семка, която се яде. Плодовете съдържат 4,56 – 4,67% захар, 1,13 – 1,96% свободни киселини (лимонена, ябълчна), витамин С (до 45 мг), каротин и др. Малините са сладки на вкус, а от тях се получават различни продукти – сладко, сироп, желе, мармалад, конфитюр. Използват се и в медицината, както и за подправка.

Дива малина от Плана

Отглежда се в областите с умерен климат, главно в Европа и САЩ. В диво състояние малината се среща в Европа, Азия, Южна Америка, в областите с умерен, тропичен и субтропичен климат.

Благодарение на ценните си качества малината все по-нашироко се разпространява в България и вече заема големи площи. Отглежда се почти навсякъде. По-разпространени сортове са Виламет, Малборо, Прусия, Нюбург и др. и българските сортове Рубин, Самодива, Люлин, Шопска алена и „№ 195“. В диво състояние расте предимно по северните склонове на планините. От един декар малинови храсти се получават 800 – 900 кг плодове. Рекордните добиви са значително по-високи – до 1500 kg от декар.

Лечебни свойства[редактиране | редактиране на кода]

Малина
Raspberries, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия220 kJ (50 kcal)
Въглехидрати11.94 g
      Нишесте0 g
      Захари4.42 g
      Сукроза0.2 g
      Глюкоза1.86 g
      Фруктоза2.35 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0 g
      Галактоза0 g
   Влакна6.5 g
Мазнини0.65 g
   Наситени0.019 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.064 g
   Полиненаситени0.375 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини1.2 g
Вода85.75 g
Пепел0.46 g
Калций, Ca25 mg
Желязо, Fe0.69 mg
Магнезий, Mg22 mg
Фосфор, P29 mg
Калий, K151 mg
Натрий, Na1 mg
Цинк, Zn0.42 mg
Мед, Cu0.09 mg
Манган, Mn0.67 mg
Селен, Se0.2 μg
  Други
Малина в Общомедия

Малините утоляват жаждата и подобряват храносмилането, затова се използват в диетичното хранене, особено в детското. Благодарение на салициловата киселина, която се намира в плодовете, малините се използват и за сваляне на температурата. Болните от подагра и нефрит обаче не трябва да ги употребяват за храна поради високото съдържание на пуринови основи в тях.

Източници[редактиране | редактиране на кода]