Планинска дилянка
Valeriana montana L.
Сем. Valerianaceae – Дилянкови
Природозащитен статут. Застрашен [ЕN B1ab(ii,iii,iv,v)+2ab(ii,iii,iv,v); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с възлесто късо коренище, без надземни издънки. Стъблата по няколко, високи 15–50 cm, с 2–4 двойки листа. Приосновните листа прости, целокрайни, на дълги дръжки, стъбловите приседнали, цели, рядко 3-делни. Съцветието връхно, сложно. Цветовете двуполови. Венчето тръбесто, бяло, розово или лилаво. Плодовете голи или влакнести само по едната страна . Цв. V–VІІ, пл. VІІІ−ІХ. Опрашва се от насекоми и по-рядко от вятъра. Размножава се със семена
Местообитания и популации. Среща се по каменисти, скалисти, често варовити терени в буковия и иглолистния пояс върху кафяви горски почви.
Разпространение в България. Стара планина (Пирдопски, Етрополски, Карловски и Калоферски райони), Знеполски район (Голо бърдо), Витошки район, Славянка, Пирин (Сев. – Бански Суходол, над х. „Бъндерица“), Рила (Маричини езера), Родопи (Зап. – вр. Голяма Сютка, Чаушки и Cестримски балкан, Ср. – над Бачково в резерват „Червената стена“); от 600 до около 1800 m н. в. Популациите в Стара планина и Витоша не са потвърждавани от 1929 г.
Общо разпространение. Средна и Южна Европа.
Отрицателно действащи фактори. Туризмът, строителството, пашата и утъпкването се отразяват неблагоприятно на състоянието на популациите. Ограниченото разпространение, малката численост, силната степен на фрагментация, както и ерозиционните процеси в местообитанията застрашават вида с унищожение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите му влизат в националните паркове „Рила“ и „Пирин“, резерватите „Централен Рилски резерват“, „Червена стена“, защитена местност „Триградско ждрело“. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Потвърждаване на находищата в Стара планина и Витоша. Проучване на състоянието на находищата в останалите райони, на биологията на размножаване и на факторите, повлияващи площта и числеността на популациите с цел оптимизиране на опазването. Съхраняване на семена в семенна банка.
Литература: Велчев и др., 1960; Мешинев, 1984; Делипавлов и др., 1995; Richardson, 1976.
Автор Люба Евстатиева
